Поморие е един от най-посещаваните курорти на нашето Черноморие и определено има защо. Градът се намира съвсем близо до Бургас и е предпочитан както от българи, така и от чужденци.
Поморие е най-популярен със своя силно развит балнеотуризъм и известните кални поморийски бани. Лечебната луга помага за десетки заболявания.
В същото време, Поморие съчетава в себе си хилядолетна история и модерността на съвремието. Там ще откриете пластове история от Античността, през Средновековието и до българското Възраждане. В района на курорта има множество значими археологически открития, които могат да бъдат видяни.
В този текст ще ви разкажем повече за хилядолетната история на Поморие, какво можете да видите когато сте там и важността на различните открития, направени в близост.
Още от създаването си, Поморие се установява като важен търговски, културен и религиозен център в този край на Балканите.
В миналото градът е носил различно име, което вероятно сте чували – при създаването му през V век преди Новата ера населеното място се е казвало Анхиало.
За появата на Анхиало има две версии. Според едната то се появява като емпория на Аполония именно през V век пр.н.е., а според друга на това място е съществувало още по-древно селище с име Меса. И двете версии подлежат на дискусия в научните среди.
Древно Анхиало се е намирало на важен търговски кръстопът. Още по това време производството на сол по тези места е било важен поминък за древното население на Черноморието.
Именно солта прави Анхиало изключително богат град за онова време. Мястото е било толкова богато, че успява да организира спортни игри за почитане на римските императори. Игрите се казвали Северия Нимфея и се организират в чест на няколко римски владетеля.
През XX век археолози откриват останки от още по-старо селище на това място, които сочат за живот още през Желязната епоха.
Дори името на населеното място е свързано с главния поминък – Анхиало буквално значи „близо до солта“.
Голяма част от населението на Анхиало било съставено от траки и гърци. В древността селището се намирало между гръцките колонии Аполония и Месамбрия, като между отделните населени места често избухвали въоръжени конфликти. Около II век пр. н. е. целта на съседните колонии била именно завладяването на Анхиало.
Въпреки това населеното място остава независимо от останалите гръцки колонии и се развива като голям икономически център. В града са издигнати храмове на египетските богове Озирис и Изида, което и до днес обърква археолозите, защото по това време тези божества вече не били почитани.
Хората, живеещи в Анхиало, били заможни и добре образовани. Археологически находки сочат за богаството, с което разполагали. Анхиало получило право да сече собствени златни монети – символ на висок статут и богатство. При разкопки на останки от античния град са открити десетки монети – сребърни и златни, както и златни накити.
По време на Римската империя градът бил допълнително развит, като около него се издигали високи крепостни стени. Търговията процъфтява.
В крайна сметка древно Анхиало не успяло да се запази – градът е разрушен от готите. По-късно той е възстановен от местните, които продължавали да бъдат предимно траки. Авари и славяни завладяват града през 584 година, когато събарят и крепостните му стени. Няколко години по-късно Анхиало пак е възстановено от император Маврикий.
След многобройните пъти, в които Анхиало е плячкосвано, събаряно и опажарявано, градът все пак успява да устои на предизвикателствата на тези интересни времена. В крайна сметка той е от първостепенно значение по време на Античността до 740 г. пр. Хр., когато е сполетян от природно бедствие с неясни размери.
Тогава античният град е разрушен от катаклизма, а неговите останки днес се намират под водите на Черно море.
По време на Средновековието, Анхиало се развива най-вече в религиозно отношение. Тогава местната църква е провъзгласена за архиепископия, а християнството вече е официална религия на Византия.
Градът процъфтява. Твърди се, че в Анхиало по това време действал голям храм и манастир, посветени на свети Георги. На територията на съвременно Поморие все още съществува манастир, който е посветен на свети Георги, като той е единственият действащ мъжки манастир в Югоизточна България.
През 812 година Анхиало е завладяно от българите под пълководството на хан Крум. По това време за кратко се сменя името на населеното място с прабългарското Тутхон.
При покръстването на българите, в Анхиало е създадена църковна организация.
През Средновековието е и най-важният момент от вековната история на Анхиало – битката при Ахелой. Това се случва близо до Анхиало на 20 август 917 година, като тогава цар Симеон Велики нанася жестоко поражение на византийската армия. За битката се носят легенди векове наред.
Едно от най-значимите открития в българската история, а не само в тази на Поморие, са накитите на тракийската жрица Лесескепра. Те са открити случайно край разрушена тракийска могила близо до Поморие.
В гроба на жрицата са открити два чифта златни обеци, огърлица, листа от венец, както и дребни мъниста и скъпи предмети. Намерени са също ритуална купичка, както и различни магически предмети, използвани от жрицата приживе.
Наличието на въглени сочи, че Лесескепра е била погребана чрез изгаряне. Но как знаем името ѝ? Върху една от обиците, на която виси златен сфинкс, е изписано тракийското име Лесескепра. Учените предполагат, че тя е била потомствена жрица, която е наследила ценната огърлица от свои предци.
Златото се съхранява в трезора на Националния исторически музей.
Друго важно откритие от историята на Поморие е напълно запазена антична куполна гробница. Тя се намира на около 1 километър извън рамките на града, в останките от античния град. Гробницата е принадлежала на изключително богата тракийска фамилия, като в нея са се извършвали ритуали, посветени на култа към слънцето.
Това е най-голямата подобна гробница откривана в България и единствена по рода си на Балканския полуостров.
Гробницата е напълно реставрирана и може да се посети от туристи.
В околностите на Поморие са открити над 100 тракийски могили, като повечето от тях не са разкопани. Кой знае какви съкровища може да се крият под пластовете земя.
Именно в околностите на населеното място се намират и известните Поморийски солници. На това място има данни за добив на сол още от създаването на Анхиало през V век пр. н. е. Там са запазени и данни за начина, по който древните жители на Поморие са добивали сол от морската вода.
Според археологическите данни, античните поморийци са извличали вода от Черно море, след което са я наливали в плитки и малки басейни, част от Поморийското езеро. Чрез изпаряване под жарките лъчи на слънцето, на това място оставала само солта. Сега там се намира Музеят на солта.
Поморие и до днес продължава да привлича археолози от България и света. През последната година е получено разрешение за нови разкопки в местност Праматаря, която се намира на десния бряг на река Ахелой. Смята се, че там има находки от елинистичната епоха, които ще позволят на археолозите да разберат повече за околностите на Месамбрия и Анхиало. Мястото се намира на самата граница между двете селища и е възможно бъдещите открития да разкрият повече за разделението между двете.
Останките от античната и древна история на Анхиало са много малко. Въпреки данните за хилядолетно присъствие на древни цивилизации, градът е събарян, опожаряван, плячкосван и построяван наново десетки пъти.
Най-много исторически постройки са запазени от периода на българското Възраждане. В Стария град Поморие е устроен резерватът „Стари поморийски къщи“, който включва 10 възрожденски постройки в близост до брега на морето. Те съчетават в себе си възрожденска архитектура, както и типични елементи за къщите на морския бряг.
Поморийската къща обикновено е на два етажа с каменно приземие и дъсчен втори етаж, който е облицован с обшивка от борови дъски и букови цепеници. Те се поставят хоризонтално, тъй като по този начин навътре в постройките почти не прониква влага.
На долния каменен етаж обикновено се е намирала кухнята, както и стопанските помещения. В миналото те са използвани за складиране на вино или сушене на риба.
Богатите къщи в Стария град на Поморие са украсени с пищна декорация по таваните и стените.
Къщите в Стария град са частна собственост и не могат да бъдат разглеждани, но в Историческия музей на града е пресъздадена с точност подредбата на един типичен дом от това време.
Манастирът „Свети Георги“ също е уникален пример за възрожденската архитектура.
Друга много красива постройка, която пази историята на Поморие е църквата „Преображение Господне“. Това е най-старият действащ православен храм на Българското Черноморие, както и най-старата сграда в града. Църквата е била построена на мястото на друг храм през 1765 година.
В Историческия музей на Поморие можете да видите археологически артефакти от античната история на града. Там са изложени фрагменти от мозайки, части от антични съдове и още много други невероятни открития.
Поморие е наричан градът на Яворов. Защо? Бележитият български поет живее в града от септември 1899 година. Тогава работи като телеграфист в местната поща, като живее под наем в дървена къща близо до морския бряг.
Смята се, че Яворов е написал едни от най-хубавите си стихотворения именно в Поморие.
Близо до къщата му се намират скали, които поетът предпочитал като място за отдих и усамотение. Днес тези скали се наричат Скалите на Яворов, а крайбрежната улица е кръстена отново на великия поет.
Именно заради това невероятно културно наследство, Поморие всяка година е средище на множество културни и литературни събития.
През август всяка година се провеждат Яворовите дни – фестивал, в рамките на който поети от цялата страна представят произведенията си.
Тогава са и Дните на виното, защото Поморие е известно по цял свят със своите страхотни поморийски вина.
Празникът на града е на 6 май, като тогава се организира ежегоден Фестивал на маските.
Юни пък е време за Международния фестивал на православна музика.
Да, можете да видите различни съкровища и артефакти открити в този район, както и да разгледате тракийската гробница, намираща се съвсем близо до града.
Повечето находки могат да бъдат посетени от туристи, да.
Да, но само отвън. Къщите, които са част от историческия резерват, са частна собственост и не са отворени за посетители.