Пясъчни дюни можете да видите на няколко места по Черноморието, като най-ценните участъци са обявени за защитени територии. Според инициативата „Зелени закони“ по цялото ни крайбрежие са останали едва между 10 и 20 кв. км дюни.
Статията описва как се образуват дюните, къде да ги разгледате по време на почивката си и кои редки растения да търсите по пясъка.
Дюната е хълм или вал от пясък, който вятърът натрупва и премества с течение на времето. Образуването на дюни започва, когато вятърът търкаля песъчинките, докато срещнат препятствие например камък, храст или водорасли. Най-общо дюни се формират там, където има много сух и ситен пясък, постоянни ветрове и оскъдна растителност, която не успява да го задържи.
Тези вятърни процеси оставят по пясъка и дребни вълнообразни набраздявания с височина от няколко сантиметра. Специалистите ги наричат еолични ребра, а посоката им показва откъде е духал вятърът. Големи пустинни дюни се издигат в Сахара, на Арабския полуостров и в други пустинни райони по света. При пустинни условия липсата на растения позволява на хълмовете да се придвижват с десетки метри годишно.
Геолозите разграничават различни видове дюни според формата, посоката на преобладаващите ветрове и количеството наличен пясък. Всяка форма подсказва колко силни и постоянни са ветровете в района.
Ето основните типове дюни:
По българското Черноморие се срещат различни крайбрежни дюнни форми и местообитания, включително зараждащи се подвижни, бели, сиви и облесени дюни. Барханите са типични за големите пустини.
Истински пясъчни дюни в България има основно по Черноморието, като най-добре запазените участъци са защитени със закон. Ето четири района, които можете да включите в лятната си почивка, ако искате да съчетаете плажа с разходка сред природата.
В землището на Несебър се намират пет дюни с обща площ около 10 хектара, обявени за природна забележителност през 1976 г. В местността Бабата в Слънчев бряг има втори защитен дюнен участък със същия статут от 1984 г., затова районът е удобен за посещение преди или след плаж.
HI Hotels Imperial Resort се намира в южната част на Слънчев бряг, на около 100 м от морето и на около 1 км от Несебър, сред пясъчни дюни. Той е удобна база, ако искате да съчетаете почивката с разходка до дюните край града.
Приморско пази в местността Перла, между плажа и лагуната Стамополу, пясъчни дюни с хълмове, които достигат до 19 м. Участъкът заема около 24 хектара и е природна забележителност от 1994 г. заради богатството на пясъчни растения. Ботаниците са установили тук около 80 растителни вида, част от които фигурират в Червената книга на България.
В местността Каваците се намира поддържаният резерват „Пясъчната лилия“, създаден за опазване на едно от най-големите находища на цветето. Южно от Созопол е местността Алепу, където защитени дюни с площ 12 хектара отделят блатото от морето. Пясъчната коса там е дълга около 4 км и е втората по дължина на Южното Черноморие след Поморийската.
На север защитената местност „Камчийски пясъци“ край устието на река Камчия опазва едни от най-ценните пясъчни участъци в района, в съседство с лонгозната гора на резервата „Камчия“. На юг комплекси от дюни попадат в резервата „Ропотамо“, включително край блатото Аркутино, където се намира и най-високата пясъчна дюна на Балканския полуостров – с височина около 44–50 м. Там можете да видите как дюните преминават плавно в гори, блата и речни устия.
Пясъчните дюни по Черноморието се изграждат под въздействието на вятъра в продължение на хилядолетия, а по крайбрежието се различават няколко типа дюнни местообитания, които се опазват в мрежата Натура 2000. Сивите участъци с плътна тревна покривка често се наричат стабилизационни дюни, защото корените задържат песъчинките. Облесените са колонизирани дюни, в които храсти и дървета заменят пионерните треви.
Всяка екосистема на дюни е крехка, защото пясъкът съдържа малко свързващи вещества и почвеният слой лесно се разпада при стъпкване. Постоянното въздействие на вятъра едновременно изгражда дюните и ги руши, когато няма какво да ги закрепи. Щом растенията изчезнат, започва разрушителна дейност на вятъра, която за няколко сезона може да издуха цели участъци.
Растителността на дюните се приспособява към соления въздух, сушата и честото заравяне чрез дълги корени и плътни листа. Тази пясъчна флора включва видове от Червената книга, които растат само на няколко места по крайбрежието. Растението пясъчна лилия е защитено от Закона за биологичното разнообразие. Видът равенски ериантус образува високи туфи и е сред характерните видове на пясъчната растителност.
Морският ветрогон се разпознава по синкавосивите си листа с шиповидни ръбове. Видът морски ранилист е покрит с гъсти власинки, които намаляват изпарението и го предпазват от прегряване. Цялата флора на дюните край Несебър включва още пясъчен мак, жълт пясъчен лен и пясъчна дзука, които са интересни за ботаници и фотографи.
Когато се разхождате в пясъчни територии, използвайте обозначените пътеки и мостчета, където ги има, вместо да се изкачвате по склоновете. Не късайте цветя, не изкопавайте луковици и не оставяйте отпадъци, защото много видове са защитени със закон. Правилата за всяка територия се различават, затова проверете на място информационните табла.
Ако планирате лятна почивка по Черноморието и искате да видите отблизо пясъчни дюни в България, можете да се разходите до Несебър, Созопол или Приморско. Изберете ранна сутрин или късен следобед, когато пясъкът е по-хладен, а светлината подчертава релефа на гребените и е подходяща за снимки.
Пясъчната лилия цъфти основно през юли и август. Големите ѝ бели цветове имат аромат, напомнящ ванилия, а растението е известно и като морски нарцис.
Да, в някои крайдунавски низини се срещат вътрешноконтинентални пясъчни дюни. Такива местообитания са известни например в Орсойската низина и други дунавски низини.
Основните причини са застрояването, урбанизацията и туристическият поток. Според анализ на БАН за последните 100 години е регистрирано намаляване на площта на пясъчните дюни с около 50 ха.